Ритъмни нарушения на сърдечната дейност - видове

1. Какво представляват синусовите аритмии?

Възбудните импулси, зараждащи се в областта на синусовия възел, са основният водач на сърдечните съкращения. Ето защо при нормални условия и правилно функциониране на възбудно-проводната система на сърцето ритъмът му е синусов. При определени условия възникват промени в синусовия ритъм, т.е. възбудните импулси продължават да се генерират в синусовия възел, но техният характер е променен. Най-честите нарушения в образуването на импулсите в областта на синусовия възел са:

• синусова тахикардия – това е състояние, при което се наблюдана синусов ритъм, но сърдечната честота е над допустимата норма (60-100 удара/мин), т.е. е над 100 удара/мин. В редица случаи това нарушение е преходно и е проява на различни физиологични състояния (стрес, напрежение, физическа активност при нетренирани хора и т.н.). В някои случаи учестеният пулс може да е асоцииран с възпалителни заболявания, тъй като е известно, че с покачването на температурата с един градус, сърдечната честота нараства с 10 удара за минута. При различни патологични състояниая, като сърдечна недостатъчност или шок, покачването на сърдечната честота е компенсаторна проява в отговор на намалената съкратителна способност на сърцето. Понякога синусовата тахикардия е изява на медикаментозно въздействие, например след прием на адреналин или допамин. Макар и рядко, при интоксикация с никотин и кофеин също може да се наблюдава покачване на пулса. В случаите, когато синусовата тахикардия е преходна, не съществува риск за пациента. Ако обаче учестеният пулс е постоянен и новопоявил се симптом, това винаги трябва да насочва вниманието за наличието на подлежащо заболяване и е необходимо изясняването на неговото естество.  
• синусова брадикардия – тук възбудните импулси се генерират в синусовия възел и ритъмът съответно е синусов, но честотата на сърдечните съкращения е под 60 удара на минута. Трябва да се подчертае, че при редица хора като генетично особеност е възможно наличието на забавен пулс, което не би следвало да се приема за патология. Освен това в хода на различни физиологични състояние (при добре тренирани хора например) се наблюдава синусова брадикардия. Като проява на патология, забавената сърдечна честота може да е израз на остър миокарден инфаркт, намалена функция на щитовидната жлеза, повишено вътречерепно налягане, медикаментозна интоксикация.
• синусова аритмия – тук възбудните импулси се формират от синусовия възел, но ритъмът е неправилен, т.е. има редуване на периоди на забавена с периоди на ускорена сърдечна дейност. Най-често това се наблюдава при млади хора и е свързано с акта на дишане.
• синусов арест – това е сериозно състояние, при което спира образуването на импулси в синусовия възел, което води до преустановяване съкращенията на предсърдията и на камерите. В тези случаи с отпадане функцията на основния водач на ритъма на сърцето, неговата дейност се поема от следващото звено от възбудно-проводната система, а именно АV-възела. Получава се т.нар.заместителен или нодален ритъм. Възбудните импулси се генерират в АV-възела с честота от порядъка на 60 удара/минута и под тяхно влияние се осъществява последователното съкращения на предсърдията и на камерите.
• синдром на болния синусов възел – касае се за нарушена функция на синусовия възел, при която се появява трайна, значително изразена брадикардия (сърдечна честота под 60уд/мин), която в определени моменти се съчетава с пристъпна тахикардия (силно учестена сърдечна дейност). В периодите на брадикардия е възможна синкопална симптоматика.