1. Как се лекува мезентериалната исхемия?

Подходът при лечението на мезентериалната исхемия зависи основно от тежестта и, от начина, по който настъпва(остро или хронично)и не на последно място от времето изминало от запушването на съда. Тези фактори са определящи за настъпилите изменения на останалия без кръвоснабдяване участък от тънкото и(или) дебелото черво. От значение е и големината на участъка, който може да бъде с размери от няколко сантиметра, ако е засегнат малък клон на артерията до няколко метра, включително почти цялото тънко и част от дебелото черво ако запушването е засегнало основния ствол на мезентериалната артерия. Всички тези фактори са определящи за оценката на елемента на спешност при лечението на мезентериалната исхемия, от който зависи терапевтичния подход.

Целта на лечението на мезентериалната исхемия (остра или хронична) е да се възстанови проходимостта на артерията, с което да се разреши адекватният кръвоток към червото. Това трябва да се извърши преди исхемията да е довела до необратимо увреждане на червото като в зависимост от ситуацията съдовият хирург може да подходи към лечението като към спешно или планово такова.

За хроничната мезентериална исхемия е възможно да се приложи методът на транс-аортната ендартеректомия. Това е метод, при който в рамките на оперативната интервенция се отстранява плаката, която запушва мезентериалната артерия. При тази операция хирургът използва разрез на коремната стена, открива увредената артерия и отстранява плаката, заемаща вътрешната й стена. Друг подход при лечението на мезентериалната исхемия е поставянето на бай пас При това хирургът създава изкуствен "път", чрез който кръвта заобикаля стеснената или запушена артерия. За създаването на такъв бай пас може да се използва венозна присадка от собствена вена на болния или да се използва присадка от синтетичен материал. Съдовият хирург поставя бай паса, така че да свързва частите на артерията над и под запушването, създавайки нов път на кръвния ток към червата. Задача на съдовия хирург е и да предложи на болния най-добрия подход за лечение в зависимост от индивидуалното му състояние.

Ангиопластика и поставяне на стент - нов начин за отваряне на стеснената артерия и запазване на проходимостта й. Както при ангиографията, през голяма артерия, обикновено бедрената, се вкарва катетър. След като се намери точното място на запушването, чрез този катетър в артерията се раздува балон, който разширява стеснения участък, след като това се извърши на мястото на балона може да се постави т.нар. стент. Стентът представлява фина тръбичка от преплетени метални влакна, която поддържа артерията отворена.

Лечението на острата мезентериална исхемия обикновено е спешна процедура, тъй като необратимото увреждане на червото настъпва много бързо. В случай че състоянието е диагностицирано рано е възможно използването на лекарства наречени тромболитици, чиято цел е да разтворят тромбът, запушил артерията. Най-често тромболитикът се инжектира директно в артерията по време на извършване на ангиографията. В някои случаи това лечение е от полза и позволява отпушването на съда. Все пак когато има свидетелства за увреда на червото е възможно да се наложи да отстрани запушването оперативно. Още повече че за действието на тромболитиците се изисква време, което в условията на остро възникнала мезентериална исхемия е крайно недостатъчно.

За съжаление големият процент на болните с остра мезентериална исхемия по една или друга причина пристигат късно в лечебните заведения. Времето изминало от началото на запушването е определящо за последващото лечение. На един по-късен етап в червото вече са настъпили необратими изменения и засегнатата част от него е загинала (настъпила е некроза). В този некротичен участък започва свръх растеж на намиращите се нормално в червото бактерии. Техните продукти се отделят в организма и го интоксикират. От друга страна стената на червото в некротичния му участък е напълно пропусклива за бактериите и техните токсини, които попадат в свободната коремна кухина и я инфектират. Това състояние има остро протичане и драматична клинична картина. Очевидно състоянието е живото застрашаващо и ако оперативното лечение по някаква причина бъде забавено може да се стигне до фатален край. Тъй като при горе описания случай сегментът от червото останал без кръвоснабдяване е загинал всеки опит то да бъде възстановено единствено би могъл да коства ценно време. Единствената терапия която остава в съображение тук е оперативното "изрязване" на некротичния участък, което се осъществява от коремен хирург.

Тъй като ефективността, рискът и времетраенето на всяка от обсъдените терапевтични възможности на мезентериалната исхемия зависи от ред фактори оценката на състоянието и вземането на правилното решение е важна и отговорна задача, която се решава със съвместните усилия на лекуващия лекар, съдовият и/или коремният хирург.