Все­ки чет­вър­ти чо­век на въз­раст от 30 до 60 го­ди­ни из­пит­ва проб­ле­ми със сър­це­то. Ето защо:
- заради ви­со­ко­то ни­во на “ло­шия” хо­лес­те­рол в кръв­та;
- пу­ше­не­то и над­нор­ме­но­то тег­ло;
- стре­со­ве­те и не­дос­ти­га на ре­дов­но фи­зи­чес­ко на­то­вар­ва­не.


Един от най-из­вес­т­ни­те аме­ри­кан­с­ки кар­ди­о­ло­зип - Пол Д.Уайт, е ка­зал: “Бо­лес­ти­те на сър­це­то до 80-го­диш­на въз­раст не са Бо­жие на­ка­за­ние, а след­с­т­вие от соб­с­т­ве­ни­те ни греш­ки”. С дру­ги ду­ми, ако не ис­каш да ум­реш от ин­фаркт, пог­ри­жи се за пър­вич­на­та про­фи­лак­ти­ка про­тив бо­лес­ти­те на сър­це­то. За съ­жа­ле­ние мно­го хо­ра за­поч­ват да раз­би­рат то­ва твър­де къс­но.

Пе­ри­кар­ди­тът и ми­о­кар­ди­тът са въз­па­ли­тел­ни бо­лес­ти, пре­диз­ви­ка­ни от ин­фек­ции.

- Рев­мо­кар­дит. Да пред­по­ло­жим, че чо­век е пре­ка­рал ан­ги­на без проб­лем. На ня­кои им про­вър­вя­ва, но дру­ги, ко­и­то не се ле­ку­ват дос­та­тъч­но и не спаз­ват не­об­хо­ди­мия ре­жим, рис­ку­ват да по­лу­чат рев­ма­тич­но ув­реж­да­не на сър­це­то. То­ва оз­на­ча­ва рев­мо­кар­ди­т. За­то­ва ле­ка­ри­те пре­по­ръч­ват 3-4 сед­ми­ци след пре­ка­ра­на ан­ги­на да се из­вър­ш­ва ЕКГ.
- Пе­ри­кар­дит и ми­о­кар­дит. И две­те бо­лес­ти пред­с­тав­ля­ват въз­па­ле­ния. Те мо­гат да ви зас­тиг­нат след бак­те­ри­ал­ни ин­фек­ции (сил­ни прос­ту­ди, брон­хи­ти, нев­ри­ти или до­ри за­ра­зи след из­важ­да­не на зъб със за­мър­се­ни ин­с­т­ру­мен­ти). Съ­що и при по­ни­жен иму­ни­тет - то­ва най-чес­то се случ­ва след хи­мио- или ра­ди­о­те­ра­пия и при­е­ма­не на иму­но­деп­ре­сан­ти.
- Ин­фаркт. Ед­но за­бо­ля­ва­не, за­е­ма­що вто­ро мяс­то сред най-го­ле­ми­те мъж­ки стра­хо­ве. На пър­во мяс­то е им­по­тентността. Ин­фар­к­тът ата­ку­ва бър­зо: спа­зъм или тромб на­ру­ша­ват кръ­во­то­ка и пре­диз­вик­ват умър­т­вя­ва­не на зони от сър­це­то. Тук има и доб­ра но­ви­на. Ако чо­век пре­жи­вее ин­фар­к­та, ако оце­лее, мо­же на­пъл­но да се въз­с­та­но­ви, до­ри да прави секс.
- Сте­но­кар­дия. Зву­чи поч­ти ка­то ста­ра ве­щи­ца. Ако сър­це­то по­пад­не в ней­ни­те ла­пи, за­поч­ва да вех­не, да сла­бее и бо­ле­ду­ва при на­то­вар­ва­не. Бол­ни­ят е из­мъч­ван от за­дъх­ва­не. А при­чи­на­та е спаз­ми или ате­рос­к­ле­ро­за на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве. Сте­но­кар­ди­я­та е най-чес­та­та бо­лест на всич­ки, на­вър­ши­ли ед­ва 45 го­ди­ни.
- Проб­ле­ми на сър­деч­ни­те кла­па­ни:
- стес­не­ние (сте­но­за) мо­же да се слу­чи, ако сте пип­на­ли сил­но въз­па­ле­ние и не сте го до­из­ле­ку­ва­ли;
- т.нар. не­дос­та­тъч­ност на кла­па­ни­те. То­ва оз­на­ча­ва, че сър­деч­ни­ят кла­пан не се зат­ва­ря из­ця­ло и хло­па ка­то про­зор­че при си­лен вя­тър. В то­зи слу­чай част от кръв­та се връ­ща об­рат­но в сър­деч­на­та ка­ме­ра. Най-чес­то сре­ща­на­та не­дос­та­тъч­ност е та­зи на мит­рал­на­та кла­па - има я при 7 на сто от хо­ра­та.
- Ис­хе­мич­на бо­лест на сър­це­то. Ко­ро­нар­ни­те съ­до­ве се стес­ня­ват и ста­ват тес­ни и чуп­ли­ви ка­то сте­ни­те на ста­ра ми­на.

НЕ ВСЯКА АРИТМИЯ Е ОПАСНА

Нор­мал­ни­ят пулс в спо­кой­но със­то­я­ние ва­ри­ра от 60 до 80 уда­ра в ми­ну­та.
На­ру­ше­ни­ят сър­де­чен ри­тъм мо­же да до­ве­де до мъж­ду­ка­ща арит­мия - ед­на от най-опас­ни­те фор­ми на та­зи бо­лест.


Чес­то по­лу­ча­вам сър­це­би­е­не. Мо­ля да обяс­ни­те по-под­роб­но как­во оз­на­ча­ва сър­деч­на арит­мия? Как­ви ти­по­ве арит­мия съ­щес­т­ву­ват?

Стан­ка Ива­но­ва, Плов­див

За да раз­бе­ре­те за­що въз­ник­ва арит­ми­я­та, тряб­ва да уз­на­е­те мал­ко по­ве­че за чо­веш­ка­та ана­то­мия. Нор­мал­но чо­веш­ко­то сър­це бие око­ло 100 000 пъ­ти в де­но­но­щие. Не­го­ви­те сък­ра­ще­ния се пре­диз­вик­ват от елек­т­ри­чес­ки им­пул­си, ко­и­то въз­ник­ват в си­ну­со­вия въ­зел. Той е раз­по­ло­жен в гор­на­та по­ло­ви­на на дяс­но­то пред­сър­дие. Ако по ня­как­ви при­чи­ни си­ну­со­ви­ят въ­зел из­ле­зе от строя, сър­деч­ни­ят ри­тъм ста­ва нес­по­ко­ен - или мно­го бърз, или мно­го ба­вен, или не­ре­до­вен. Из­ме­не­ни­е­то на чес­то­та­та и ре­дов­ност­та при сър­це­би­е­не се на­ри­ча арит­мия.
Съ­щес­т­ву­ват ня­кол­ко ти­па арит­мия. Ня­кои от тях са бе­зо­пас­ни и се сре­щат до­ри при здра­ви хо­ра. Но има и та­ки­ва, ко­и­то пред­с­тав­ля­ват опас­ност за жи­во­та. Нап­ри­мер мъж­ду­ка­ща­та арит­мия по­ня­ко­га во­ди до об­ра­зу­ва­не на тром­би, ко­и­то мо­гат да се от­къс­нат. Най-чес­то те­зи тром­би ата­ку­ват глав­ния мо­зък и при­чи­ня­ват ин­султ. За­то­ва, ако ви без­по­кои пре­ка­ле­но бър­зо или пре­ка­ле­но бав­но сър­це­би­е­не, се обър­не­те към кар­ди­о­лог. Има и дру­ги сим­п­то­ми, раз­би­ра се - бол­ни­ят усе­ща как сър­це­то му бук­вал­но за­ми­ра или пък тре­пе­ри; чув­с­т­ва бол­ки и стя­га­не в гър­ди­те, сла­бост, ви­е­не на свят, за­дъх­ва­не, учес­те­но ди­ша­не, до­ри при­па­дъ­ци. Елек­т­ро­кар­ди­ог­ра­ма­та оп­ре­де­ля ти­па арит­мия и ако е не­об­хо­ди­мо, се наз­на­ча­ва ле­че­ние.
Има и дру­ги по-мо­дер­ни ди­аг­нос­тич­ни ме­то­ди за от­к­ри­ва­не на арит­ми­я­та.

ВНИ­МА­НИЕ!

Най-чес­то сре­ща­ни­те ти­по­ве арит­мия:

- та­хи­кар­дия - пре­ка­ле­но учес­тен пулс, по­ве­че от 100 сък­ра­ще­ния в ми­ну­та. По­ня­ко­га мо­же да стиг­не и до 150-200 уда­ра;
- бра­ди­кар­дия - пре­ка­ле­но ба­вен пулс - по-мал­ко от 60 сък­ра­ще­ния в ми­ну­та;
- мъж­ду­ка­ща арит­мия - не­рит­мич­ни и без­раз­бор­ни сър­деч­ни сък­ра­ще­ния;
- ек­с­т­ра­сис­то­лия - из­вън­ред­но сък­ра­ще­ние на сър­це­то или на не­го­ви­те части.


ЗАРЗАЛИТЕ И КАРТОФИТЕ СА БАЛСАМ ЗА СЪРЦЕТО, ВНИМАВАЙТЕ С КАФЕТО И ЛЕКАРСТВАТА

Мо­же ли по ня­ка­къв на­чин са­ми да ус­по­ко­им и нор­ма­ли­зи­ра­ме сър­деч­ния си ри­тъм, ако още не се е стиг­на­ло до теж­ка арит­мия?

Кич­ка Стой­ко­ва, Ди­мит­ров­г­рад

Да, мо­же, сти­га чо­век да го ис­ка и да има во­ля­та да го нап­ра­ви. Ако зна­е­те кои фак­то­ри про­во­ки­рат раз­ви­ти­е­то на арит­мия при вас, опи­тай­те се да ги от­с­т­ра­ни­те. Пър­во по­мис­ле­те за пра­вил­но­то хра­не­не. Наб­ля­гай­те на пло­до­ве­те и зе­лен­чу­ци­те, осо­бе­но те­зи, бо­га­ти на ка­лий. Та­ки­ва са зар­за­ли­те и пе­че­ни­те кар­то­фи. Ве­ро­ят­но зна­е­те, че сър­деч­ни­ят ри­тъм мо­же да се на­ру­ши от ал­ко­хо­ла, ци­га­ри­те и ка­фе­то. Бъ­де­те вни­ма­тел­ни и при при­е­ма на ле­кар­с­т­ве­ни пре­па­ра­ти. Ня­кои от тях (до­ри сред­с­т­ва­та про­тив хре­ма и брон­хит) мо­гат да про­во­ки­рат прис­тъп на арит­мия. За­то­ва ви­на­ги се кон­сул­ти­рай­те с ле­кар, пре­ди да пред­п­ри­е­ме­те как­во­то и да е ле­че­ние.
И нак­рая ще спо­ме­нем не­що мно­го важ­но: ако се ока­же­те ре­дом до чо­век, кой­то раз­ви­ва сър­де­чен при- с­тъп или про­я­вя­ва сим­п­то­ми на ин­султ, не­за­бав­но из­ви­кай­те “Бър­за по­мощ”. Въз­мож­но е бол­ни­ят да въз­ра­зи, но вие тряб­ва да ока­же­те та­зи по­мощ, без да се съ­об­ра­зя­ва­те с не­го­ви­те въз­ра­же­ния.

ЛЕЧЕНИЕТО НА АРИТМИЯТА ЗАВИСИ ОТ ВИДА И ТЕЖЕСТТА Й

Изис­к­ва ли се ле­че­ние на арит­ми­я­та? А на­ла­га ли се опе­ра­ция и как­во пред­с­тав­ля­ва тя?

Сто­ян Ко­лев, Ста­ра За­го­ра

Ле­че­ни­е­то на арит­ми­я­та за­ви­си от ней­ния вид, те­жест, а съ­що и от то­ва до­кол­ко зас­т­ра­ша­ва жи­во­та на бол­ния. В ре­ди­ца слу­чаи спо­ред из­с­лед­ва­ни­я­та ле­ка­рят под­би­ра ан­ти­а­рит­мич­ни пре­па­ра­ти. Те поз­во­ля­ват да се по­ни­жат зна­чи­тел­но про­яви­те на арит­ми­я­та, за­що­то по­тис­кат ак­тив­ност­та на опас­ни­те зо­ни.
Ако ле­кар­с­т­ва­та се ока­жат не­е­фикасни, то­га­ва се пре­по­ръч­ва хи­рур­гич­но ле­че­ние. Един от най-ра­ди­кал­ни­те ме­то­ди е т.нар. ра­ди­о­чес­тот­на аб­ла­ция. Чрез про­дуп­ч­ва­не в кръ­во­но­сен съд към сър­це­то се включ­ва спе­ци­а­лен ка­те­тър. Той пред­с­тав­ля­ва дъл­га тяс­на тръ­бич­ка, ко­я­то с точ­ност до ми­ли­ме­тъ­ра оп­ре­де­ля из­точ­ни­ка на арит­ми­я­та. След то­ва по съ­щия то­зи път се вкар­ва друг “ле­че­бен” ка­те­тър, кой­то уни­що­жа­ва, или по точ­но об­га­ря, опас­на­та зо­на с ра­ди­о­чес­то­тен ток. В ре­зул­тат на та­зи про­це­ду­ра сър­це­то за­поч­ва да ра­бо­ти нор­мал­но. Та­ка мо­гат да се из­ле­ку­ват мно­го ви­до­ве арит­мия, но тряб­ва да от­бе­ле­жим, че опе­ра­ци­я­та не е под­хо­дя­ща за всич­ки ви­до­ве.
През пос­лед­ни­те го­ди­ни за ле­че­ние на арит­ми­я­та се из­пол­з­ва т.нар. кар­ди­о­вер­тер-де­фиб­ри­латор. То­ва е спе­ци­ал­но ус­т­рой­с­т­во, ко­е­то се им­п­лан­ти­ра под гръд­ния мус­кул. С по­мощ­та на елек­т­ри­чес­ки ток то­зи апа­рат нор­ма­ли­зи­ра сър­деч­ния ри­тъм и пре­дот­в­ра­тя­ва опас­ни­те за жи­во­та прис­тъ­пи на арит­мия. За све­де­ние, то­зи апа­рат стру­ва дос­та скъ­по и не все­ки мо­же да си го поз­во­ли.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...

...МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ И БЕЗ СЪРЦЕ!!!

Че­ти­ри­на­де­сет­го­диш­на аме­ри­кан­с­ка де­вой­ка жи­вя­ла че­ти­ри ме­се­ца без сър­це! На не­го­во мяс­то би­ло пос­та­ве­но им­п­ро­ви­зи­ра­но прис­по­соб­ле­ние, кон­с­т­ру­и­ра­но от ръ­це­те на тран­с­п­лан­то­ло­зи­те.
Са­мо­то мо­ми­че каз­ва, че през ця­ло­то то­ва вре­ме не се е чув­с­т­ва­ла ка­то ис­тин­с­ки чо­век, а ка­то ро­бот.