1. Какви са физиологичните особености на сърцето?
Сърдечният мускул се характеризира с някои особености, отнасящи се до възникването и провеждането на възбуждението.
Способността на сърцето ритмично да се възбужда и съкращава под влиянието на импулси, зараждащи се във възбудно-проводната система, се нарича автоматия. Тя е една от характерните особености на сърдечната мускулатура. Наблюдава се и след изолиране на сърцето от организма. При нормални условия ритъмът на автоматичното съкращение е строго регулиран – у възрастен човек средната му честота е около 70 удара в минута.
Възбудно-проводната система на сърцето се състои от:
- синусов възел
- предсърдно-камерен възел
- снопче на Хис
- мрежа на Пуркиние
Синусовия възел се намира в стената на дясното предсърдие. Предсърдно-камерния възел е разположен в дясното предсърдие в непосредствена близост с междупредсърдната преграда. Той преминава в снопчето на Хис, което прониква в междукамерната преграда, след което се разделя на ляв и десен клон. От двата клона се формира мрежата на Пуркиние, проникваща в мускулатурата на двете камери.
Автоматията на сърцето е свързана с ритмично деполяризиращите се клетки на синусовия възел. Той играе ролята на водач на ритъма за цялото сърце. Познанията за автоматията имат значение за изясняване патологията на ритъмните нарушения на сърдечната дейност.
Любопитен факт:
В клетките на възбудно-проводната система е заложена не само вътрешната регулация на сърдечния ритъм, но и програмата за неговото изменение с напредване на възрастта на индивида. Така например, докато у новороденото сърдечните съкращения са около 140 в минута, при възрастните, с увеличението на телесната маса този ритъм се забавя, което съответства на новите особености на сърдечно-съдовата система (по-голямо сърце, по-дълъг път, който изминава кръвта в тялото, промяна в еластичността на съдовете и др.).
