Определение
Инфарктът на миокарда представлява исхемична некроза, т.е. загиване на част от тъканта на сърдечния мускул поради недостатъчното му снабдяване с кръв и кислород. Миокардният инфаркт е една от най-тежките форми на исхемичната болест на сърцето. Той има голямо социално значение поради високата инвалидност и смъртност, които причинява.
Обикновено инфарктът се наблюдава в активната зряла възраст (40-65 г.), но през последното десетилетие в рамките на нарастване на честотата му се установява и зачестява в по-млада възраст. До около 55-60-годишна възраст мъжете страдат много по-често от инфаркт в сравнение с жените. След 65-годишна възраст заболеваемостта от сърдечен инфаркт у мъжете и жените започва да се изравнява.

Съществуват редица рискови фактори, които самостоятелно или в съчетание един с друг причиняват миокарден инфаркт. Поважни от тях са:
1. Възраст. Установено е, че атеросклрозата, исхемичната болест на сърцето и миокардният инфаркт се срещат много по-често в по-напреднала възраст;
2. Психоемоционален стрес, т.е. често психическо и нервно пренапрежение в семейната, битовата и професионалната среда;
3. Артериална хипертония. Нелекуваната артериална хипертония създава много висок риск. В голяма част от инфарктно болните се установява просъществувала артериална хипертония;
4. Захарен диабет. Почти половината от диабетиците в късните стадии на болестта страдат от исхемична болест на сърцето и сърдечен инфаркт с висока смъртност;
5. Затлъстяване, наднормено тегло, особено в по-младата възраст;
6. Продължително тютюнопушене, особено консумация над 10 цигари дневно в продължение на повече от 20 години;
7. Обездвижване или заседнал начин на живот;
8. Наследствена (фамилна) обремененост. Съществуват много семейства и фамилии, в които честотата на сърдечния инфаркт е много висока - достига до 68%.

Клинична картина
Най-характерният болестен признак е силната и продължителна пристъпна стенокардна болка. Тя се локализира зад гръдната кост и се характеризира като стягаща, притискаща, режеща, разкъсваща, нетърпима. Тя продължава повече от 15 минути и не преминава след прием на нитроглицерин. Най-често болката настъпва в ранните сутрешни часове, но може да се появи по всяко време на денонощието. Тя се разпространява в лявото рамо, по лявата ръка, към лявата плешка, долната челюст. В някои случаи болката се появява в горната част на корема както при остро коремно заболяване, напр. пробив на стомашна или дуоденална язва или остър панкреатит. Макар и по-рядко сърдечният инфаркт може да е безболков (т.н. безболкова форма, която е по-честа у диабетиците). Типичната инфарктна болка в много случаи е съпроводена от гадене, повръщане, възбуда, уплаха, общо безспокойство. Артериалното налягане се понижава, а телесната температура леко се повишава.
В хода на миокардния инфаркт настъпват усложнения:
1. Кардиогенен шок със рязко спадане на артериалното налягане и колапс;
2. Остра лявокамерна сърдечна недостатъчност с белодробен оток;
3. Разкъсване на сърдечния мускул в областта на засегнатия участък;
4. Тромбоемболия на белодробната артерия, на аортата и артериите на долните крайници. Тези усложнения са причина за високата инвалидност и смъртност на болните.

Лечението на инфаркта се провежда в специализирано интензивно кардиологично заведение. Прилагат се медикаменти за продължително обезболяване, кардиотоници, диуретици, антиаритмични лекарства, кислород. След преминаване на острия период на болестта се провежда рехабилитация в санитарна обстановка.

Прогнозата на миокардния инфаркт е сериозна. Въпреки подобрената лекарствена помощ и интензивното ранно лечение смъртността през последните години у нас и в света показва тенденция към нарастване. Това се дължи на по-голямата честота на настъпилите тежки усложнения и съчетаното едновременно действие на множество рискови фактори.
Профилактиката се състои в отстраняване на най-важните рискови фактори - емоционален стрес, тютюнопушене и пр. Важна профилактична цел е нормализиране на наднормената телесна маса, активното лечение на захарния диабет и артериалната хипертония, повишаване на физическата активност, климатолечение. Преболедувалите от миокарден инфаркт подлежат на системен диспансерен контрол и инструктаж за хигиенно-диетичен режим и домашно-амбулаторно лечение.