Хипертония, мозъчен инсулт и сърдечносъдови заболявания са сред най-честите причини за смъртност сред българите. След десетилетия на научни изследвания учените са стигнали до заключението, че типичната американска диета е причина за високото кръвно налягане и сърдечносъдовите заболявания: твърде много сол, твърде много наситени мазнини, твърде много калории и недостатъчно фибри, плодове и зеленчуци. 

 

Последните статистически изследвания показват, че българите консумират от два до три пъти повече сол от необходимото. Това съобщи на пресконференция, посветена на храната, солта и здравето, д-р Людмила Поптомова от Районната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве във Варна. Д-р Поптомова обяснява, че дневният прием на сол за възрастен човек трябва да е не повече от 3 до 5 грама, а при децата – 2-3 грама за 24 часа.


 

На конференцията ендокринологът проф. Драгомир Коев заяви, че при намаление на консумация на сол с от 12 до 15 на сто се намалява рискът от инфаркт и инсулт.

 

Още в началото на 1900 е установена връзката между хипертонията и натриевия хлорид – най-честата форма на сол в храната. Доказано е, че ограничаването на солта при пациенти с бъбречна недостатъчност и тежка хипертония намалява тяхното кръвно налягане и подобрява функцията на бъбреците.

 

Препоръчително е хората да ограничат приема на натрий до 2300 милиграма (мг) на ден, но повечето обикновено консумират от 1 до 3 пъти повече, или 7200 мг дневно. Този факт, съчетан с високото разпространение на хипертония, довежда до извода, че солта е основната причина за хипертонията.

 

Почти 50% от хората, които имат хипертония, са чувствителни към солта. Консумацията на твърде многото натрий рязко повишава кръвното налягане и ги поставя в риск за усложнения. В допълнение хората с диабет и затлъстяване, както и по-възрастните изглеждат по-чувствителни към въздействието на солта от общото население. Все пак въпросът е дали високата консумация на сол също поставя като цяло здрави хора в риск от хипертония. Независимо от това дали високият прием на сол повишава кръвното налягане, той не се намесва в понижаването му с антихипертензивните лекарствени продукти.

 

Мастните клетки също се изпълват с вода, увеличавайки теглото и размерите си. Многото натрий кара организма да елиминира калия, което увеличава работата на бъбреците и ги свръхнатоварва функционално. Нашата храна съдържа предостатъчно натрий в естествено състояние, за да си добавяме и допълнително. Ние всъщност сме много по-изложени на опасността от излишък, отколкото от недостиг на натрий. 

 

Солта успешно може да бъде заместена от някои подправки като черен пипер, ароматни треви и соев сос в умерени дози. Соевият сос съдържа натрий в по-малко количество, отколкото солта, а силният му вкус позволява да се използва в минимално количество. Съществуват много разновидности със "средно" или "слабо" съдържание на натрий. Мононатриевият глутамат (MSG) също трябва да се избягва, както и натриевите нитрати и нитрити (използват се като консерванти на месо).

 

Някои минерални води също съдържат прекалено много натрий, затова различните марки трябва да се редуват. Ако съдържанието на натрий в чешмяната вода е повече от 150 мг/литър, за препоръчване е употребата на минерална вода с ниско съдържание на натрий, изворна вода, а най-добре дестилирана вода.

 

Диетолозите алармират, че пакетираните, замразени и полуготови храни са с прекалено високо съдържание на натрий и това ги прави потенциално опасни за здравето ни.